Началото на възобновяването на държавнополитическия живот на България след Освобождението от османско владичество започва с Временното руско управление, въведено с указ на руския император Александър ІІ на 3 март 1878 г., за срок от две години.

    При временното руско управление се променя териториално-административното деление на страната. Образувани са 7 губернии и 46 окръга. Тутракан, Силистра, Хаджиоглу Базарджик (дн.Добрич) и Балчик са обявени за центрове на окръзи, влизащи в състава на Русенска губерния.

    На 31 декември 1878 г. за председател на Тутраканския окръжен съд е назначен Киряк Антонов Цанков - роден през 1847 г. в Свищов, племенник на Драган Цанков, председател на Върховния съд, народен представител в Учредителното събрание през 1879 г. и в І-то Велико Народно събрание. На 16 април 1879г., в деня, когато се приема Търновската конституция, със заповед на императорския комисар княз Дондуков-Корсаков се закриват два окръга, единият от които е Тутраканският, като градът и съседните села преминават на административно подчинение на гр.Русе. В Тутракан, освен закриващите се други окръжни съвети и служби е закрит и Окръжният съд.

    В изпълнение на Търновската конституция, на 10 май 1880 г. Народното събрание приема Закон за административното деление на територията на Княжество България.

    С него се премахват губерниите и всички техни учреждения се затварят. Княжеството се разделя на окръжия, околии и общини, като техният брой и обхват се определят от Министерския съвет. С Решение на Министерския съвет, утвърдено с Указ № 317 от 26 юни 1880 г., в Княжество България се създават 21 окръжия и 58 околии. Тутракан е обявен за околийски център, като административно околията се намира в състава на Русенски окръг.

    С приемането на Търновската конституция се залага принципът на разделение на трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Първият „Закон за устройство на съдилищата в България” от 25 май 1880 г.  полага основите на българската правораздавателна система. С него е възприета триинстанционна структура на съдебната система. Тя включва като първа инстанция мирови или окръжни съдилища, като втора инстанция – окръжни или апелативни съдилища и като касационна инстанция – Върховен касационен съд. Със закона са учредени и прокурорският и следователският институт, които дотогава не съществуват.  Територията на страната е разделена на 31 съдебни окръга. Съгласно закона, общото ръководство на съдебната система се осъществява от Министерство на правосъдието.

    Съгласно чл.1 на съдоустройствения закон, съдебната власт в Княжество България принадлежи на мировите съдии, на окръжните съдилища, на апелативните съдилища и на Върховния касационен съд. Мировите съдилища са еднолични, а останалите – колегиални. Съдебният район често съвпада с територията на съдебната околия. Съдията от едноличните правораздавателни органи се назначава от българския княз. Другият персонал се формира от секретар, писар и разсилен.

Мировите съдилища разглеждат всички граждански дела за парични и други вземания и възстановяване на нарушено владение на движимо и недвижимо имущество. По отношение на наказателните дела на мировите съдилища са подсъдни дела за престъпления, които се наказват с глоба и задържане, както и наказателни дела за престъпления, наказуеми с тъмничен затвор до 6 месеца. Така на мировите съдии са подсъдни граждански дела с нисък размер на цената на иска, а те са нужни за утвърждаването на евтино и бързо правораздаване.

    Мировият съд в Тутракан се открива на 15 септември 1880 г. За Тутракански мирови съдия е определен П.Д. Ганович. Два дни преди това самия мирови съдия прави съобщение с обявление в пресата за откриването на съда (вестник „Славянин”, гр.Русе, № 14 от 13 септември 1880 г.). Упражняване на длъжността от първия мирови съдия трае кратко – той умира през м. ноември 1881 г.

Във връзка с кончината на първия Тутракански мирови съдия, Русенският окръжен съд предлага на министъра на правосъдието за мирови съдия да бъде назначен Николай Попов – бивш председател на Русенския Окръжен управителен съвет.

    От 1892 г. няколко години мирови съдия в Тутракан е Ст. Дреновски.

    В съдебно отношение през 1892 г. в Тутракан има второстепенно мирово съдилище, през 1896 г. мировите съдилища са две – І и ІІ Тутраканско, които обаче са третостепенни. Това положени есе запазва до 1900 г.

Мирови съдии по-късно са Ст. Генков (1894-1895 г.), 1897 г. - Ст. Т. Попов; 1899 г. - Хр. Живков; 1903 г. - 1905 г. – Ив. Медарев; 1906 г. – Я. Тютюнджиев; 1908 г. – К. Диков; 1909 г. – Т. Наследников; 1910 г. – Георги Пенев; 1912 г. – 1914 г. - Илия Хр. Пъпков.

    Околийският мирови съд в Тутракан съществува до войните и окупацията на Южна Добруджа от Румъния през 20-те години на миналия век.

    По време на румънската окупация през 1913-1916 г. в областта на правосъдието се учредяват съдилища и се изпращат военни и граждански съдии – румънци. В този период в Тутракан съществува Околийско съдилище със съдии румънци.

    По време на втората румънска окупация на Тутракан в периода 1918 – 21. септември 1940 г., както и в другите околийски центрове и в Тутракан функционира румънски околийски съд (Judecatoriadeocol). Окръжният съд се намира в Силистра, а всички съдебни инстанции в Добруджа влизат в обхвата на Апелативния съд в Констанца.

 

    Съгласно сключената на 07.09.1940 год.  Крайовска спогодба с Румъния България си възвръща Южна Добруджа. Започва изграждането на съдебната система на региона.

    Околийският съд в Тутракан възобновява дейността си на 7 октомври 1940 г., след непосредственото изтегляне на румънските войски. Със заповед на Министерството на правосъдието е командирован нотариалния книговодител Димитър Каранинов от Кубратския съд. Съдът се помещава в частна къща – на Петър Мавродинов, бивш жител на град Тутракан. За околийски съдия е назначен Георги Петров, а за секретар – Стефан Т. Станчев.

Околийски съдии по-късно са Иван Александров - 1941 г., от 1941 г. до м. ноември 1944 г. - Стефан Шиваров, 1943 г. - Георги Попов, от 1944 г. до м. април 1945 г. - Димитър Д. Димитров, от м. май 1945 г. до м. юли 1946 г. - Любен Денев Ненов (от гр.Павликени), от м. юли 1946 г. до м. юни 1950 г. - Симеон Ив. Кавруков.

    В периода от м. март 1956 до м. април 1959 г. народен съдия е Веселин Ст. Цветков.

    От м. април 1959 г. до м. март. 1961 г. тутракански народен съдия е Пеню Пейчев.

 

 

    През 1960 г. Народният съд в гр.Тутракан се премества в държавна сграда – бивши канцеларии на Зърнени храни.

В периода от м. април 1941 г. до 2015 г. като съдебни изпълнители са работили Димитър Александров Ралов, Никола Петров Христов, Йордан Симеонов Фичев, Мария Митева, Пеню Пейчев, Емилия Ст. Цанева, Йордан Иванов Петков, Костадин Ст. Велков, Мария Маринова Митева, Марин Асенов Русков, Никола Вл. Узунов, Петър Балков, Йордан Иванов Русев, Златко Нотев, Галина Енчева, Боряна Кирилова Гроздева, Стефка Николова Николова, Невена Попиванова, Орхан Мутлу, Светослав Неделчев Тодоров. 

    От 1971 г. Народният съд в Тутракан е преобразуван в Районен съд Тутракан. От този период районни съдии са:

От м. септември 1973 г. с прекъсване до м. май 1975 г. - Марко Славчев Хатипов от гр.София.

    От м. март 1975 г. до м. февруари 1981 г. - Николинка Бобчева.

    От м. юни 1981 г. до м. май 1986 г. - Йордан Иванов Русев.

Петър Балков - от м. юли 1987 г. до м. август 1989 г. - съдия изпълнител. От м. септември 1989 г. до юни 1993г. Петър Балков е районен съдия, а впоследствие от м. юни 1993 г. до м. юни 1995 г. е председател на Районен съд Тутракан.

    От м. януари 1994 г. до м. юни 1994 г. - Тодор Костадинов Тодоров.

    От м. ноември 1994 г. до м. юни 1995 г. - Светослав Раев Раев, а от м. юли 1995 до м. февруари 1997 г. същият е председател на Районен съд Тутракан.

    Държавен нотариус от м.ноември 1994 г. – Анелия Петрова Николова – Раева – до м. септември 1998 г.

    Съдия по вписванията – Димитър Стойчев Каранедев – от м. ноември 1999 г. до настоящия момент.

От м. януари 1997 до м. април 1998 г. - Галина Маринова Енчева.

    От м. юли 1997 г. до м. септември 2000 г. - Мария Симеонова Йорданова.

    От м. март 1998 г. председател на Районен съд Тутракан е съдия Донка Николаева Николова – до м. октомври 2004 г., след което районен съдия до м. януари 2011 г.

    Боряна Кирилова Гроздева – от м. юни 1998 г. до 19.04.2002 г.

    Николай Симеонов Гемеджиев – юли 2001 г. – октомври 2003 г.

    Галина Иванова Чанкова – от м. октомври 1998 г. до април 2009 г.

    Кремена Тодорова Кабаиванова – от м. октомври 2000 г. до юни 2001 г.

    Антон Марков Марков – от м. ноември 2000 г. до 04.2001 г.

    Валери Цветанов Цветанов - от 09.05.2003 г. до 09.05.2006 г.

    Надежда Маринова Александрова –от м.юли 2007 г. до м. август 2008 г.

    Гергана Великова Недева – от м. октомври 2005 г. до м. март. 2006 г., и от м. юни 2006 г. до м. март 2014 г.

    Георги Манолов Георгиев – от м. юни 2012 г. и досега.

    Спас Маринов Стефанов – от м. януари 2004 г. – районен съдия, от м. октомври 2004 г. и до 17.06.2015 г. – председател на Районен съд гр.Тутракан, от 17.06.2015 г. – районен съдия.

    Владимир Николаев Легарски – от м. април 2006 г. до 17.06.2015 г. – районен съдия, от 17.06.2015 г. и до сега – административен ръководител – председател на Районен съд гр.Тутракан.